Фритьоф Нансен се отправя към Северния полюс с кораба Фрам
Фритьоф Нансен е роден на 10 октомври 1861 година в имението Стуре Фрьон, близо до Осло, в семейство на секретар на областен съд. Още като младеж става първокачествен скиор и неведнъж печели шампионатите на Норвегия по ски. След довеждане докрай на междинното си обучение постъпва в университета в Кристияния (сега Осло), във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 година се насочва на биоложка процедура на кораба „ Викинг “ в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това корабоплаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му активност като полярен откривател. След довеждане докрай на образованието си през 1883 година става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 година работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 година е почетен с огромен златен орден на Кралската Академия на науките за своите проучвания по градежа на клетъчния уред на нервната тъкан и получава докторска степен.
Полярни проучвания (1888 – 1896)
Експедиция в Гренландия (1888)
От 22 август до 29 септември 1888 година, дружно с Ото Свердруп и още четирима участници, изминава 560 км и пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад. Пръв сформира подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животинския свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите огромни резултати е награден със златен орден „ Виктори “ на Лондонското Кралско географско сдружение и орден „ Вега “ на Шведското сдружение по антропология и география.
За Нансен и неговата експедиция заговаря целият свят. Независимо от огромната му популярност той продължава своите проучвания в новата просвета океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, учи дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства принадлежности и инсталация за океанографски проучвания, издига смели научни хипотези.
През 1897 година става професор по зоология в университета в Кристияния, без задължението да чете лекции. През 1900 година взе участие в експедиция за проучване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го трансформират в народен воин и улесняват влизането му в политиката при започване на века.
Едва 20-годишен, през 1882 година се насочва на биоложка процедура на кораба „ Викинг “ в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това корабоплаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му активност като полярен откривател. След довеждане докрай на образованието си през 1883 година става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 година работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 година е почетен с огромен златен орден на Кралската Академия на науките за своите проучвания по градежа на клетъчния уред на нервната тъкан и получава докторска степен.
Полярни проучвания (1888 – 1896)
Експедиция в Гренландия (1888)
От 22 август до 29 септември 1888 година, дружно с Ото Свердруп и още четирима участници, изминава 560 км и пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад. Пръв сформира подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животинския свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите огромни резултати е награден със златен орден „ Виктори “ на Лондонското Кралско географско сдружение и орден „ Вега “ на Шведското сдружение по антропология и география.
За Нансен и неговата експедиция заговаря целият свят. Независимо от огромната му популярност той продължава своите проучвания в новата просвета океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, учи дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства принадлежности и инсталация за океанографски проучвания, издига смели научни хипотези.
През 1897 година става професор по зоология в университета в Кристияния, без задължението да чете лекции. През 1900 година взе участие в експедиция за проучване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го трансформират в народен воин и улесняват влизането му в политиката при започване на века.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ